От известно време Вики реагира на неуспехите си много странно и аз нямам идея каво да прявя. Дан някоиима сполучлив опит с подобни ситуации.
Иска да си обуе чорапчето несполучливо . Започва да пищи с цяли гърло след 2-3 опита, захапва чорапчето и почва да го дърла. Дърпа толкова яростно и гневно сякаш от това зависи живота и. Вратлето и се е подуло от напрежени и хубавото и личице се е изкривило .
Опитва се да сложи шапчицата на куклата. Същата история, Захапва главата на куклата и дърпа с все сила.и пищи от безсилна ярост.


Напълно нормална реакция, на дете, което все още не може да `облече` чувствата си с думи, а е в етап, през който иска да прави само много неща, но все още не е достигнало физическото развитие да се справи с тях, без чужда помощ.

Знам че вече трябва да сме много внимателни в поведението си ако не искаме да си отгледаме "бял боклук"
Мисля, че това не бива да те тревожи! Болшинството от тях си имат същата предистория. Трейлърите, родителите наливащи се с бира по цял ден и т.н.
Пък и от такива деца стават хора, та какво остава от дете, което се отглежда с любов и внимание!

В последните 2 мес ми се случи да изпадна в ярост на няколко пъти дали пък не е от това.?
Ами аз дневно поне по веднъж изпадам в ярост!

Веднъж беше след като поне 5 пъти я педупредих да не се приближава опасно близко до пътя - тя хукна на там . едвам успях да я стигна на 2 м от пътя . Сграбчих я за гръбчето и я понесох като щъркел. Отнесох я до къщата и я наовиках
Тук според мен си сгрешила! тя е прекалено малка, да разбере опасността и твоя грижа е, да я държиш далеч от нея - в случаят от пътя.
Това не е градинката и да се отдалечи, че да подвикваш!
Иначе за реакцията ти, според мен е малко закъсняла - аз в момента щях да я напляскам, а не да мине време (отнасяйки я до къщата) и тогава да се карам.
Улицата е опасно нещо!

Тя се опитваше да се качи на плота на шевната машина. Уж имахме сделка и уговорка само да играе на плота тя все гледа да с покачи и да тури пръстче на иглата
Не можеш да имаш сделка и уговорка с толкова малко дете, при положение, че може да се случи нещо опасно!
Все едно да направя сделка със Стоя, да я оставя да се покатери на масата до прозореца и да гледа през него! Ами ако се преметне, нищо че съм до нея! Или пък да я оставя със столчето и до мен, когато готвя на плота. Току грабнала свободен нож!
С малко дете, трябва винаги да си на 6 отворени очи.
(една случка - синът ми е бил около 2, по принцип лягах с него по време на обедният му сън. Събуждам се, и виждам как държи САТЪРА до мен!!!! Ами ако си беше отрязал крак или ръка, ами ако беше замахнал и ме заклал! До този момент не бях помисляла, а и не се е случвало да си отвори сам врата - а беше отворил 3 врати, за да стигне до кухнята!)

Избутах я няколко пъти доста яростно на леглото - тя не можа да разбере - за обида ли е за шега ли е и пак опита. Е вече ми пречерня - избутах я и почнах да удрям по маста и да крещя.
При това положение аз щях да я напляскам, но така че да не помисли че е шега или, че си играем!
Започнала е да удря по масата, защото с неразбиращата си главица е помислила, че си ядосана на масата!
Показвай ясно, че си ядосана на нея, а не на предмета!



Не издържаи и и се развиках по едно време "Кажи ми какво искаш?" Нелепо и глупаво и безполезно и срамно иииииииии Осъзнах го на момента. излязох от стаята и тръшнах вратата. Тя горката ревна обидена и самотна. 3 дълбоки глътки въздух и се върнах отново при нея да я гушна

Не знам дали изобщо има майка, когато поне веднъж не е реагирала на нещо подобно по същият начин, че и по-зле!


В заключение - това са децата! В един момент ангелчета, а в следващият се чудиш дали не се е вселил в него някой демон!
И ние сме така, винаги има нещо, което може да ни изкара от равновесие, а уж нервната ни система е узряла, докато те милите искат много неща, а могат много малко!
Стъпка, по стъпка, заедно ще се учим едни от други!
Детето трябва да познава цялата палитра от чувства, като се научава кои да толерира или тушира.
Ако ти превъзмогнеш нормалното поведение да се гневиш, тя ще израстне без да познава това чувство гняв. Ще бъде много наранена, когато го предизвика с поведение (примерно в училище), или някой дълбоко я нарани.

В послеслов, днес набих Стоя на 3 пъти (по-точно пляснах но да усети болка).
Повтаряла съм стотици пъти, че с щорите не се играе, но тя точно там отива и ги дърпа. Е да е за втори път, да обясня, че така не може, защото мама, не може постоянно да закачва всяка отскубната от нея щора!
Ама да скачам аз на всеки 2 минути да закачвам щори .... няма да стане!
Нашамарена госпожицата, понеже не вървят наказанията все още.
Сигурна съм, че утре пак ще направи същото и отново ще я напляскам!
Не, е ми е проблем да стана да закача поредната дръпната щора, но ако падайки я удари в окото и й го извади? (да чукам на дърво).

Та и при вас - шевната машина, не е за игра! Аз лично имам спомен как ми прониза пръста, само за секунда се обънах да отговоря на въпрос, а едно дете там рябота няма!
Не искам да ти звучи обвиняващо!