позитивното възпитание да защитя приятелката ти. Щото и аз изпадам в подобни ситуации (с малката разлика, че Цвета не е правила чак такива сцени)
Разрешавам й много неща, които на повечето дечица са забранени - да яде сладолед по всяко време, да се пързаля по корем по пързалката, да седи в пясъчника, да си ляга, когато пожелае, даже (понякога) да шляпа в локвите. Обаче когато сме с някое друго детенце, то, като вижда, че Цвета прави забраненото за него нещо, също иска. За да не се получават излишни конфликти, се принуждавам да забранявам и на нея. И тя има пълно право да протестира, как така веднъж може, друг път - не. В случая с парка. Излезли сме за общо удоволствие, ако няма някаква уговорена среща, не виждам защо да не се последва детето натам накъдето то е избрало, и по-късно пак да го поведем към нашето място.

И да дам и аз един пример, който много прилича на твоя пример2. Вчера й купувам сладолед. Сещам се, обаче, че преди 1/2 час е била в пясъчника и й предлагам аз да й го държа. тя не се съгласява. Казвам си в крайна сметка съм го купила не за да се караме, а защото ни е кеф и й разрешавам да го държи за клечката, с уговорката, че няма да го пипа. Тя обещава и почва да си яде. Изяжда към 1/3 и забравя. Посяга, казвам й, че не може, обаче тя го хваща. Е, после следва изхвърляне на сладоледа и занасянето й до вкъщи. Протестите затихнаха след 30 секунди. Обаче това го прилагам само, когато преценя, че нещо застрашава здравето й. Иначе се убеждаваме и т.н.

Не знам кое е по-правилното. На мен това ми идва отвътре. За сега не съм недоволна от резултата, дори понякога си мисля, че се справям доста добре. Друг път - изобщо не, но това е друг въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите