Аз се превъзнасях колко е хубаво да дадеш живот
И все още смятам така, при все, че прекрасно разбирам за какво говориш и проблема ти ми е до болка познат.
Защото си имам у дома едно 2 годишно рогато същество, което повярвай ми със сигурност се тръшка, капризничи, рита, хапе, прави на пук, ляга на земята и се прави на умрял, удря си главата в стената........и т.н., с пъти повече от твоята сладка госпожица - убедена съм в това !
Но това са различни неща anaili
Сигурна съм, че ти си една щастлива майка, удовлетворена от това, че е дала живот на детето си. И също така доколкото те познавам си мисля, че с радост би го направила отново. Независимо от тежките моменти, от безсилието в което изпадаме понякога, от безсънните нощи, от тревогите и мъчителните терзания през които преминаваме.
Майчинството не е лека професия, напротив. Това е отговорност, това е мъка, изстрадана, но и за това толкова сладка.

Горе главата anaili


Аз също имам своите моменти в които изпадам в бяс. Направо в амок дори Човек съм - със своите слабости и грешки. Но безгрешни хора няма. Вярвам, че майчината ми любов е достатъчно голяма, за да разбира Денис, а и Ерик един ден, че дори и да загубя контрол понякога - аз съм тяхната майчица, а те са моите мили рожби. И така да си прощаваме.
Съвети как да реагираш - няма да ти давам. Темата е огромна, нямам време да чета, но съм убедена, че вече са ти дали полезни такива.

Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите