Закачам се за теб Т. защото и на мен ми направи впечатление това за 'белия боклук'. Не знам Флаш какво е имала предвид, но аз също бях малко озадачена. Или не толкова озадачена, колкото изненадана. Целта ми не е да анализирам израза, все пак не съм живяла в Америка, тук този израз не се използва и не мога да кажа дали Анаили е имал предвид 'зле възпитан човек', 'хулиган'или каквото и да е друго.

Аз просто се замислих защо изобщо изпитва този страх Вики да не стане 'бял боклук'? (това е всъщност въпрос към теб Анаили). Естествено е всеки родител да иска детето му да е добро и възпитано, но аз лично предпочитам дори да не мисля за това че Анна например може да стане хулиганка, да тормози съучениците си и да е като цяло 'боклук'. Може би просто не съм те разбрала, но ми хрумна че може би затова си реагирала по-остро защото подсъзнателно те е страх Вики да не стане 'бял боклук'? Моя съвет е (извини ме ако звуча поучително, нямам такава цел) е да не мислиш за това като възможност. Защото ако Вики расте в среда на разбиране и обич, дават й се достатъчно възможности за развитие и изява, тогава според мен нямаш основание за такива притеснения.

Иначе нейните изблици на гняв (а и твойте) са нещо нормално. Тя опознава света, развива се (много ми хареса текста на ЕТ в това отношение, ще взема да си го сваля и аз), ти пък се учиш да бъдеш майка. Мисля че момичетата ти дадоха много идеи за това какво можеш да направиш за да избягваш гнева и от твоя и от страната на Вики. Ето и от мен:
- Занижи очакванията си (някой друг го беше казал, но го повтарям защото мисля че е наистина важно) и ще видиш как ще бъдеш приятно изненадана
- Научи се да предвиждаш възможните причини за тръшкане/гняв и да отклоняваш вниманието - трудно е но ти я познаваш най-добре особено като сте заедно през целия ден
- Когато имате 'ситуация' физическото отстраняване от ситуацията е най-добрия начин ако вече се е стигнало до рев и крясъци от страна на Вики. Например вчера Анна беше много добра в магазина, вървеше до мен и държеше кошницата, но в даден момент реши че иска сама да я носи. Беше обаче много тежка, тя се заинати, опитах се на два-три пъти да й обясня,но не реагира. Тогава спрях пазара, зарязахме всичко и излязохме навън. Аз седнах на една пейка, тя крещеше права до мен, оставих я да се накрещи, след което влязохме и си платихме. Вече нямаше проблем.
- Ако можеш да я оставяш на някой поне веднъж седмично (няма ли някоя друга майка наблизо с която може да си гледате взаимно децата за час два седмично така че и двете да се възползвате от малко 'свобода'). Това ще е от полза и за двете ви неимоверно много.

Мисля че ако вярваш в себе си и ако приемеш че неминуемо ще правиш грешки понякога за да се научиш, тогава може би ще ти е по-лесно. Ти си наистина най-добрата майка за твоето дете, всички сме такива. И с добрите и не дотам добрите си начини на поведение

Еееей, колко написах, извинявай ако съм прекалила със философстването, но и ние преминаваме през такъв етап и е хубаво човек да споделя.