Ни най-малко не те нападам.Тъкмо прочетох всичко след твоя постинг и умувах дали да редактирам,за да дописвам или да пускам нов постинг.
Значи,ни най-малко не отричам това,което ти си написала за групата за терапия или консултация с психолог.Напротив-подкрепям я,защото пораженията в/у детската психика от неконтролируеми изблици на гняв са сериозни.Да не говорим,че самото дете свиква по този начин да изразява гнева си,като порасне и насилието се мултиплицира.Аз самата още нося белези по психиката си от наблюдаване на изблици на гняв и съм последния човек,който ще насърчава подобни прояви.
Просто исках да кажа,че децата имат едни такива периоди,в които нервите ни са поставени на изпитание,а като ни се натрупа повече стрес,трудно можем да се контролираме.И на мен,напр.,въпреки,че си давам сметка за нещата,понякога ми се случва да се изпусна,но гледам да е рядко.Но има и такива случаи.Въпреки старанието си не мога винаги да съм спокойна и уравновесена,особено,когато малкия застрашава безопасността си с действията си.Дано на теб не ти се случва,но при вас този период предстои.Не искам да те плаша с това,де.
И накрая-аз приемам постинга на Анаили като вик за помощ,мисля,че тя е достатъчно разумна,за да си дава сметка какво става и да потърси помощ.Това не значи,че е луда,а просто,че е отговорен родител.
Абе днес пиша малко хаотично,дано ме разбирате какво искам да ти кажа.
Р.Р.-и не се сърди много,твоя първи постинг по темата също прозвуча малко остро,вярвам,че не си искала да е така,но затова някои майчета тук реагираха също по-остро.Но аз също подкрепям идеята за консултация с психотерапевт.Щом самата Анаили търси помощ тук,не мисля,че е чак такъв проблем да потърси и квалифицирана помощ.Просто в България проблемите се решават при разговори с приятели,а на Запад-с квалифицирани специалисти,това е разликата.Лек ден!