Ще се опитам да ти влезна в тона и се надявам да прозвучи подобаващо.

Уважаема Tandoori,

Аз си имам чудесна представа какви са тези групи и за какво се ходи при психотерапевт. А си имам представа, защото ми се е налагало да организирам подобен род посещения за много близък човек. И дори съм го придружавала. Това, което също ми е безспорно ясно е, че такива места се посещават, ако човека: 1. Има съществен ПРОБЛЕМ, 2. Осъзнава, че има проблем.

Случая на Анаили определено не ми се струва такъв и смятам, че ти доста попресили нещата. Аз разбирам, че ти явно си по-чувствителна на тази тема, което за теб си има основание, но нищо от написаното от Анаили не водеше към идеята, че тя е агресивен, подтискащ и тероризиращ родител. Твоите може и да са били такива, ти може и да си страдала, но не виждам защо правиш подобен паралел. Ти говориш за съвсем различно нещо от това, което описва Анаили. Ти говориш за терор, тормоз и липса на всякаква толерантност, пълно преминаване на границата. А къде видя подобно нещо в разказа на Анаили? Аз не видях. Видях една притеснена и уплашена жена, която страда от угризения, че два пъти се е сопнала на детето си. Това ми се страува НОРМАЛНО.
Ненормално щеше да ми се стори ако детето си беше навряло пръста под иглата, а тя му беше насинила ръката от бой. Или пък в стремежа си да реагира позитивно го беше оставила да прави въпросното упражнение 100 пъти, докато или тя не полудее от кротки и многократни обяснения или детето не пострада сериозно.

Никой не казва, че "крещенето и боя не са разрешение на проблемите". Не знам къде видя такова нещо. И за каква помощ става дума тук? Не било нормално да ми се опънат нервите? Аз да не съм робот? Липсата на емоции ми се струва по-ненормална, честно казано. И ако нещо днес се преуморя и изнервя и се скарам на детето това да не е повод да се затичам при психотерапевт? НЕ, НЕ Е.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...