Не мисля,че Анаили има чак такъв проблем с овладяването на гнева.Малък ти е Калинката.И аз,до годинката на Митака бях много спокойна и не можех да си представя да викам по него или да пляскам памперса(така се наказваме-потупвам го леко по памперса и той разбира,че е направил нещо,което не е бивало).Обаче няколко месеца след прохождането-все едно не е същото дете.Ужас ти казвам.Мисля,че при нас е свързано още с установяването на граници.И се наложи да стана по-строга.Все пак много внимавам,защото майка ми като дете много ми се караше(а и ме биеше)-просто имаше проблем с овладяването на негативните си емоции и си го изкарваше в/у нас.Наложи ми се доста да работя в/у себе си,защото си давам сметка,че моделите на родителите,усвоени в детството се повтарят несъзнателно от децата,като пораснат.Но и на мен ми се случва да избухна и да повиша тон,че и да пляскам леко през ръчичката или да потупвам памперса.Но Митака знае,че тогава е направил нещо наистина лошо и не протестира.И никога не го правя със злоба.А понякога го правя и от уплаха.Въпреки че се старя да си давам сметка кога той е виновен и кога-аз.Онзи ден докопал шишенце с лакочистител,тъкмо го отваряше.Ами викнах му,но веднага се спрях,защото аз бях виновна-в бързината съм го забравила на тоалетката и той го е стигнал.Но не винаги има време да разсъдиш,особено,ако си изморен и изнервен.
Не смятам,че Анаили е направила нещо ужасно,просто е била шокирана,защото за детето е имало реална опасност да се нарани сериозно.А и тя е била изтощена след боледуването,просто й е гръмнал бушона.Пък и я гледа сама,понякога човек се преуморява и не може да реагира адекватно.И на мен ми идва понякога да зарежа всичко и да се скрия някъде,където няма да ме докопа малката ръчичка и да ме влачи насам-натам,за да ми показва това или онова.Обаче няма начин,за съжаление.Абе и това е част от сладостта на майчинството
Мисля,че за Вики това е просто етап от развитието,който ще премине.Така като гледам май всички деца го минават в една или друга форма.Митака до преди седмица ревеше от яд,че не може нещо,но сега започвам да забелязвам,че почва и да блъска играчката,с която не може да се справи.Сигурно тепърва ни предстои и на нас това.И аз не знам как ще реагирам,дано само не си изпускам много нервите,че после ми е съвестно.
Извинявам се за дългия постинг,отплеснах се.