Анаили,

не мисля, че имаш серозни основания за тревога. Поведението на Вики е съвсем нормално за възрастта й. Това, което би помогнала и на двете ви е отвличане на вниманието от повода за нейния изблик на гняв към нещо друго, което й е интересно и с което се справя. Крис също преди около 2 месеца имаше подобен период (тогава беше на 1 год. и 7 мес.). Ако не успяваше да сесправи с нещо, го захвърляше яростно и започваше да удря с юмручета по дивана или по пода. Имаше и тръшкания. Ако не му позволях да пипа нещо, което привлича вниманието му следваше същат ареакция - неколкократни опити да стигне до желания обект и при поредната ми по-категорична намеса - тръшкане и рев насила. Бях се притеснила дали реакцията му е нормална. Още повече, че той е от по-емоционалните и палави деца. Оказа се, че поведението му е съвсем в рамките на допустимото. Най-смешното беше, че когато споделих притесненията си с майка ми, точно тя ме успокои. По принцип тя винаги коментира, че аз съм била много по-кротко и спокойно дете от Крис. Но все пак сподели, че точно на тази възраст съм ималал същите изблици.
Консултирах се и с "умните" книжки и се оказа, че децата минават през такава фаза. Имат проявина т.нар. темпер тантрум. Има материали по въпроса и в Интернет.

Най-добрият начин да се справиш с тях е да игнорираш избилците на гняв ида се държиш с детето, като че нищо не се е случило. Много важно е в този момент да овладееш собствените си чувства. И е много трудно, естествено!

Ако някоя майка тук каже, че поне веднъж не се вбесявала за нещо на детето си, силно ще се усъмня в искреността й. Независимо от това колко сме спокойни, колко много обичаме децата си, колко добре успяваме да се контролираме, незибежно се появява ситуация, която ни вади от релсите на стабилното поведение.

И аз се смятам за ведър и спокоен човек, но има моменти, в които направо ми иде да размахам шамарите. Случвало се е да удрям по дивана с цялата си сила, за да не посегна към детето. Обикновено се е случвало, когато съм го измъквала на косъм от нараняване или след 10-тото напразно търпеливо обяснение, че "това не трябва да се прави".

Дишай дълбоко, брой до 10, излизай от стаята за 30 секунди.

Не е лесно и по-трудно ще става. Но е прекрасно и съм сигурна, че го знаеш!

Хайде, нацелувай малката палавница преди пак да я "понесеш като щъркел!"

След шампанското идва прекрасния вкус на обикновената вода, без която животът ни е обречен на мъчително свършване!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.