чакам Дара с интерес да издаде тайните от кухнята, е междувременно ще ти дам моето разковниче

не се прави забележка за нещо дребно, заради което ще ме мързи да стана и да се намеся или заради което има шанс да махна с ръка и да отстъпя - тоест ако "свири" на забравеното отворено пиано или вади тенджери, на които с нищо не може да навреди и те на него, но шумят и ме дразнят - тогава си мълча, не му казвам да се махне от пианото или да затвори шкафа... ил иму отвличам вниманието с друго...

така се получава сериозна зона РАЗРЕШЕНИ неща, макар не точно по вкуса на родителите - аз поне не обичам звучи от тенджери, дрънкани в теракота

ОБАЧЕ - пипа ли нещо, което категорично не трябва - контакта, на татко му очилата, дискове, нож или снимки - КАЗВАМ НЕ и ако няма реакция ВЕДНАГА - СТАВАМ, зарязвам това, което върша в момента, отнасям го, взимам му от ръцете, обяснявам, че не може с категоричен тон и отвличам вниманието...

просто раздели нещата на разрешени и категорично забранени и гледай така да организираш жилището, че вторият списък да е много по-кратък - децата се приучават лесно, примерно аз не си пазех стръвно гсм-а, а баща му - да, в резултат - сега аз съм с трети унищожен апарат, откак е проходил, а ако някъде съзре апарата на баща си - най-много да му го занесе, очилата не докосва, контактите също, снимки граби, ако големите са оставили отворен шкафа и аз не съм в стаята, щом се появя, много гузно идва и ми предава заграбеното, също така до котлона не се приближава, когато работи - ползвам газ и той вижда кога пари и кога не....

А вдруг пришла справедливость?
А вдруг на нашей улице перевернулся грузовик с конфетами?