това с отразяването на чувствата е описано в тая книга като техника, не знам има ли го точно в горния пасаж, но е адски ефективно

като взе да реве Вили, първите два дни се ошашавихме - не искаше нищо - ни гушкане, ни кърмене, ни тихо спокойно утешаване, ни татко му да му пее, което досега беше последен и винаги работещ вариант, не искаше да е сам в стая, ходеше ми по петите, но не искаше и да съм близо - буташе ме, като се приближавам - направо ад

на втория ден вечерта се сетих да отразявам чувствата и равнах с него - веднага млнъкна - рева около 20 секунди след като почнах аз... пробвахме трика с баба му и с батко му и с кака му - работеше всеки път - няма значение кой реве заедно с него - отразяват ли се чувствата - утешаваше се моментално... а ревеше за всичко - иска дадена чашка, която обаче е мръсна, следва забавяне, докато я измия, и РЕЕЕЕЕВ, или обикновено с нищо не дразнещо събитие, което обаче променя дадено положение - да го извадим от ваната, от асансьора, да му разкопчаем якето

на луди ни направи, но мина много бързо

сега имаме бебе в пубертета - лесно избухливо, сръдливо и пискливо, но лесно утешимо и все пак контролируемо с думи в съвсем приемливи граници

единствено на улицата се налага да бъде грабнат и носен на ръце, ако се откъсне и хукне напосоки... не се пази от коли никак...

А вдруг пришла справедливость?
А вдруг на нашей улице перевернулся грузовик с конфетами?