Ще отмине.И при нас започва нещо такова.Хапе си блузката и дърпа.Като не стане неговата,реве,а от два дни се мъчи и да се тръшка на улицата.Направо не знам как ще се справяме.Опитвам се засега да му отвличам вниманието,но навън сме ужас-рев до дупка.Като е само с мен,не го прави,защото знае,че не ми минава,но с баща си или баби и дядовци-разиграва ги като маймуни.Все си повтарям,че ще го израсте и дано.
А моята майка беше много нервна и аз много внимавам да му говоря спокойно и да контролирам гнева си пред него.Не че винаги успявам де.И аз в опасни ситуации крясвам.Но и той знае,че като повиша тон,е сериозно и моментално се оттегля от мястото,накъдето се е бил запътил.Не се самообвинявай за гнева си.Само още повече ще се фрустрираш и ще задълбочиш проблема.На всяка от нас й се е случвало да стигне предела си,но от детенце отпуска не можеш да си вземеш и да си починеш.И на мен ми се е случвало да повиша тон с въпроса "Какво искаш сега?",като почне да мрънка,не се притеснявай.Ами и ние имаме нерви в крайна сметка,не сме роботи.Опитай се да си починеш,много ти е трудно,но няма как.Не се притеснявай.Дано отмине по-бързо!