Разбирам с какво трябва да се справяш, нали си го имам у дома. За гнева на Вики при неуспехите - не е лесно да си toddler. Толкова неща искаш да правиш сам, а пръстчетата не те слушат. А и как да изразиш чувствата си, когато не можеш да говориш. Ние големите също не винаги успяваме да се справим адекватно с гнева си, не можем да очакваме от тях да се раждат научени да го правят. Какво ти да правиш в такава ситуация - говори, отрази нейните чувства с думи. Аз казвам например "ах, как не иска да се обува това чорапче!" и обикновено почваме да се смеем и двете. И обяснявай, че всяко нещо за да се постигне, трябват много опити.
За опасните ситуации - трудно е да не викнеш в такава ситуация, а понякога и си струва, ако се използва повишения тон само за опасни ситуации. И пак - говори, обяснявай. Тя още не говори, но това не значи, че не разбира. И не разчитай, че ще запомни, и че ще изпълнява сделката и уговорката ви. Много е малка за да си спазва обещанията.
Та - обяснения, хумор и занижени очаквания. Не е лесно, аз също не мога да реагирам всеки път подходящо на изблиците на дъщеря ми, но колко ли ще ни е мъчно за тези години когато станат тийнейджъри