Да, така е Ключа е в настройката. Ако се отчаеш предварително и приемеш нещата в тъмни окраски - смятай каузата за загубена и така действително ще бъде.
Ако ли пък обратно - не се плашиш и работата ще върви като по вода и дори носи удовлетворение.
Аз например обръщам внимание на съвсем дребните неща, на които по принцип не се отдава голямо значение. Но да кажем - мисълта за миризмата на чистите дрехи и омекотителя ме кара да пускам всеки ден по две перални и да гладя след това с кеф, същото е и с пода и дървениите. Друго си е да ми ухае на чистичко и да не се подтискам от гледката на прах по мебелите и да ме ядат угризения, че не съм я избърсала.
И понеже в интереус на истината иначе не съм някаква фанатичка на тази тема, сега много се радвам на трудовият си ентусиазъм. Мисълта за малкият и че е добре за него да е перфектна къщата ми ме окриля! Наистина ! Не преувеличавам и не се превземам
Денис също се е превърнал в голяма беснотия, не се спира на едно място за секунда.Но пък той вече е на цели две и е време да се научи да бъде по-самостоятелен.Това ще му бъде от полза.
Бяхме планирали да го дадем на ясла, дори точно сега, в края на април трябваше да занесем документите и медицинските.Но ще го отложим. Така ми подсказва вътрешният глас.Страхувам се да не му се отрази зле.
Ще се напъна колкото и да ми е трудно, но не бих допуснала детенцето ми да страда.
За бабите.Щастлива съм че са далече.Стига ми лудницата която създадоха в деня на изписването и допринесоха не малко да се срина психически, за да ми държи влага и да не си и помислям да ми идват и помагат!
Така, че и липсата на баби в близост може да си има своите положителни страни
Тъй че - дерзай!
За болницата и таксата
Таксата е достатъчна, нищо отделно не ни е искано, напротив беше отказано.Ние обаче със съпруга ми тъй като останахме много доволни от отношение поднесохме личен подарък в знак на благодарност. Смятам че това е нещо нормално, не е подкуп, и в съгласие с нашите общи принципи - когато сме доволни от някого да изразим тази своя благодарност персонално с личен жест. Но това не е задължително разбира се, индивидуално е.
А за гримирането - ами даРазбира се, че ще се гримирам, та нали това беше нашата първа среща с Ерик.За нищо на света не бих си позволила да го разочаровам! Ще бъда щастлива ако децата ми се гордеят със своята майка!
|