Вчера ходих да ми махнат "панделките", та попитах пак за третото секцио. Беше благосклонна докторката. Каза, че просто трябва задължително този път да изчакам 2те години........не, че сега съм се залетяла веднага де...съвсем ще го втасам. Едва с двамата смогвам, трудна работа се оказва....... Но пък аз така съм се мобилизирала, по цял ден върша нещо, но ми доставя огромно удоволствие - и да чистя, и да пера, и да кърмя.../ само не готвя, но просто няма как/. И нощем скачам бодра като се разплаче малкият. Мъжът ми от две вечери не може да се докопа от мен до "дежурство" , чуди ми се на ентусиазма и енергията
Дано не грохна само в един момент. Но пък вярвам, че всичко е в съзнанието на човека и ако си настроен позитивно - всичко може да се свърши без да тежи, а напротив.

Ох, май отплеснах нещо. Но струва ми се че депресията ми си отива, тъй че ми е приятно да излея позитивизма си тук и да насърча всички онези от вас, които се колебаете.

Няма нищо по хубаво от дечицата ! Една тяхна усмивка може да те мотивира да извършиш истински чудеса от храброст!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите