Мисля, че тук израза "Обичам родината, мразя държавата" е валиден със
100%-това сила. И аз съм живяла и учила в чужбина, това промени мирогледа ми, станах още "по отворена" към света, към новото, към промените....но аз обичам България и се върнах за да създам тук семейство и да родя детето си, да споделя радостта с близките си. Разбира се понякога излизъм извън кожата си, от неуредиците тук, от безсилието, че трудно се променят нещата, от мръсотията която ни заобикаля навсякъде и от какво ли още не. Знам, че това трудно ще се промени и се сещам колко по-добре съм живяла в държавата с по-висок стандарт на живот и колко е било улеснено ежедневието ми и дребните неща които ежедневно ми късат нервите тук в България, там просто ги е нямало.
Мисля обаче, че особено първите години от живота на детето е хубаво да преминат в България, а особено след раждането и майката ще се чувства по-добре сред близките си. След това, когато поотрасне е по-добре да живее в чужбина, защото шансовете му ще бъдат по-големи, колкото и образованието да е на по-ниско ниво, особено в USA, както беше написано вече, колкото и други негативни фактори да има, държавата с по-висок стандарт на живот, дава и по-големи възможности, сигурност и възможности за просперитет. Няма какво да се лъжем, в България всичко е връзки и "гръб" от подхоящия човек. Малцина са хората в България, които са тръгнали от нищото и сами са изплували от "тинята" за станат нещо.