Мерси за стихчето, разрева ме, та ще те разрева и аз сигурно!

Темата се е изместила доста!
Станала е "ние тука", "вие там"! На мен не ми се пише по тази тема, защото ТАМ са най-скъпите ми хора и те нито са мошенници, нито просяци или проститутки!
Дори и ние да не бяхме ТУК, те нямаше да станат такива!
Ние сме добре, и всички там са добре! Това ни стига!

Това, че съм родила дете в Америка, не значи, че съм решила да пускам корени тук (някой го беше казал).
Корените ми са там, където са гробовете на близките ми, там ще е и моят!

Едно време, като бях на 18, често казвах "никога". Вече съм на 35 и тази дума не обичам да я употребявам.
Никой не знае какви изненади ще му поднесе живота!




"Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така – ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше – “Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!”
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама – лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама – палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
Твое голямо дете."

не знам кой е автора, копирано е от клубовете