|
|
| Тема |
За червените рибки, голите ребра и добрия тон [re: HAЙ] |
|
| Автор |
anaili (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 24.04.04 06:49 |
|
|
|
Съжалявам да го кажа, за мен БГ започна да умира от 1970г насам и щв ви кажа защо
Живехме в село 3-4000 души в строзагорско. В селото имаше 1 кръчма, 2 магазина хранителни стоки, сладкарница и домашни потреби. Болница и аптека фурна училище театрална трупа, кино.
Всяка сутрин цялото училище правехме гимнастика на двора.
Училището имаше стадион и опитно поле
Половианта село работеше на полето другата във винпрома, третата в малкото дървообработващо предприятие а четвъртата в АТЗ.
Освен нашето редовно училише имаше и пансион за сираци.В селото имаше 2 парка. С алеи послани с речни камъчета. Всяка пролет бордюрите и пеиките се боядисваха. и лехите преработваха. Имаше по една малка чешмичка фонтанче във всяка, а в по-голямата и езерце със червени рибки.
От тогава 1970 до 1987, когато отидох в Крлови Вари нещата в БГ толкова се бяха променили, че когато видях червените рибоци в поточето на градчето се сринах. Едвам се дотътрих до наи близката пеика и заревах с глас за МОЯТА България изчезнала кои знае къде.
!987 още не знаех какво ни чака през 1990, 1995-7г
Работата през 1987 вече беше за рев.
2002 се върхах с мъжа ми за ваканция. Маика ми почина и заминахме за Стара Загора да уредим погребението. Пътя минава покраи езерото Загорка, където някога ставаха международни състезания по корабомоделизъм. Спрях да му покажа това. Все едно някои ме шамароса - запустяло обрасло с шавар блато раи за комари предполагам (ходихме през март) Изпаднах в истеричен рев.
Горкия се чуди как да ме свестява.
Разходихме се из селото и мизерните останки от парковете. тук таме по някои храст напомняше за оградата на парка, бурени вместо рози цъфтяха в лехите, бордюрите, къде очупени къде откраднати стърчаха като зъби на стара баба.
чешмичката се изпарила, помен то пеики няма.
Отидох да погледна скъпия ми спомен с рибките - същата история няколко бора напомняха къде са били цветните лехи. Езерцето беше с отчупена "оградка" бас държа, че години преди това някои е изловил рибите. само крачето на чешмичката с глупава гордост стърчеше сред руините.
Вече нямах сили да плача
Отидох в училището. Посрещнаха ме празните прозорци на кабинета по химия. Някои беше ги отвлякъл незнаино кога.
Пансиона се бе первърнл в нещо друго и после в нищо. В басеина за който толкова завиждахме на пансионските деца растеше една топола, а от покрива на помощната им построика стърчаха само ребрата.
По неведоми пътища едно прилично количество керемиди се бяха изпарили от постройка в центъра на селото пред очите на всички и не видени от никой .
Та хаиде сега пак да видим, за какво си говорехме ?
За държавност? За общество? За морал? За ценности?
А да беше за добрия тон
Е вярвам поне от тона ми няма да се оплачеш
П.С.
Момичетата мечтаеха да станат танцьорки на пилон
?!?!?!
| |
| |
|
|
|