Много хубава тема бих казала първо...
Наистина накара ме да се замисля много дълбко,но стигнах до извода ,че винаги съм знаела отговора !!! Още с решението си да замина в друга държава и да живея там предопределям съдбата на детето си като гражданин на тази държава,с друг език,обичаи и нрави !!! Аз също съм дете от смесен брак,но съм родена в Бългрия и съм я възприела като родина,и празнувам българските празници и винаги ще се чувствам българка независимо къде съм и какъв език говоря...
Не казвам,че съм върла патриотка...напротив-ако бях щях да живея в България,въпреки трудностите и не лекия живот !!!Всеки има право на избор и сам определя пътя си...
Детето ми ще знае всичко за България,ще се постарая да го науча и на език и на обичаи,ще го водя там не само за да види баба и дядо,но и да разбере къде са корените му...това е много важно за изграждането на личноста !!!
Мисля,че дори и да не са в България,и дори и да учат чужди езици и т.н. децата ни ще носят българското в себе си,защото то ще е в кръвта им...
Всичко е в нашите ръце-на родителите...и от нас зависи възпитанието на децата ни и дали ще обичат страната и езика...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите