и аз след време ще мисля така.
Като беше съвсем мъничък си казвах, ех.... да вземе да поотрасне, че да проходи, че и да проговори - кеееф.....
А то все по-динамично става . Връщайки се от работа всеки ден имам чувството, че е толкова пораснал, все едно не съм го виждала с дни.
Ама то това е радостта и щастието в живота - само да са ни живи и здрави, пък с останалото няма начин да не се справим....