О, колко познато ми звучи това, което си написала Не искам да те плаша, но при нас беше така първите два месеца. Тя милата не знаеше, че има собствено тяло, винаги беше "на ръце". Затвореният цикъл за който говори Antea въртеше с пълна сила. Един ден просто спря. Аз се успокоих, тя също и оттогава, докато не проходи беше вечно в ръцете ми, но не ревеше. Колкото до спането борбата продължава, но вече не мога да си представя живота без тази борба Струва ми се, че някои бебета просто трудно се адаптират към новият начин на живот. Преобуто, нахранено, завито, люшкано лекичко на подходящ музикален фон, а не спи, дере се като лудо...И един ден, колкото и да не ти се вярва адът спира. Някой отговаря на усмивката ти и решава, че не е толкова лошо в този сух и светъл свят Някой ден ще разказваш на този някой със смях чисто новите си майчини тревоги

Ляо!