Привет! Понеже ме споменаваш, се почувствах морално задължена да се включа, въпреки че нямам еднозначна рецепта за "щастливо бебе" Четейки постинга ти, се сещам за няколко неща, които биха могли да причиняват безкрайна бебешка истерия
1. Недохранване - ако кърмиш
2. Преяждане - ние имахме в началото подобни пристъпи по тази причина
3. Студ - забелязах, че увит като пашкул спи най-здраво. Не облечен с три ката дрехи, а плътно увит със завивката
4. Много стегнат памперс - ако си хапва здраво, тумбачето му се подува значително и може памперса, сложен преди храненето, да му стяга. Нищо, че те уж се разтягат - пробвай да го разхлабиш леко.
5. Разбъркан режим - при нас дори и двучасово изместване на ритуала събличане-измиване-обличане-хранене причинява немалка нервност
6. Непоносимост към миризма или материя - нашичкия ненавиждаше едно от спалните си чаршафчета - колкото и ведър да беше, в момента на полагане върху въпросните почваше да се дере, сякаш го слагаме на тръни
7. Кошара, поставена на линията врата-прозорец в стаята
8. Неудобна поза в леглото - още от родилния дом малкото Давидче не щеше да спи, обърнато наляво и това е! Най обича по корем, между другото.
9. Преумора - ако по някаква причина човеченце не иска да заспи веднага, обикновено отпочвахме тутакси хиляда процедури - въпросното дундуркане, разнасяне, пеене, играчки, блещене и прочее, което впоследствие забелязахме, че изнервя горкото същество и го изморява. То в един момент му се доспива, милото, пук насреща му се зверят разни хора и вдигат джангър. И то почва да плаче още по-безутешно, щото друго не знае...

Ами, от нашия скромен опит засега това ми идва наум, дано поне едно свърши работа