много хора сме били така (е, поне аз де), случвало ми се е да звъня на мъжа ми да се прибира преждевременно от работа, защото полудявах от това вечно незаспиване и рев, а пък моят имаше и още има ужасно силен глас, никога не е скимтял тихичко като бебенце, ами с пълно гърло чак напоследък откри, че много по-дразнещо за околните е хленченето
от това се сещаш, че майката доста се изнервя и реципрочно и бебето не може да бъде много спокойно, та се получава омагьосан кръг - трябва някакси да се прекъсне
при мен се получи като си теглих сама съвсем сериозно една лекция, че това му е работата на бебето и ще му играя по свирката, и вместо да рева и аз с него, си калих нервите до степен стоманени въжета и то пък взе, че се кротна
поне нощното неспане не беше голямо, лягаше в 8 и после целево аз го будех да яде, докато към края на втория месец и това спрях да правя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите