ами ние бяхме точно така. направо се чудех как издържа. ако не ядеше или не спеше - само рев. и то един гръмогласен, не ти е работа. ехтеше (и все още ехти де) целия блок.
Около 20тия ден започна да не спи хич през нощта. Значи като започне рев около 10 вечерта си знаех, че няма приключване докъм 3-4 сутринта. Та на ръце ли не я разнасяхме, то люшкане, приклякане от моя страна, люлеене в кошчето, ходене в кухнята да слуша бръчменето на хладилника барем се успокои (човек какво ли не измисля в 3 сутринта), хранене - нищо не помогна. Така продължи около 2 седмици, абе докъм 40тия ден. После изведнъж започна да заспива към 12-1 и да се буди към 6 сутринта.
Сега пак имаме пристъпи на рев, но като цяло сме ухилка и гукаме на поразия. та така.
И аз психически се бях смахнала - ревях за щяло и нещяло и си мислех, че никога няма да спя вече и изобщо как ще живея, ама ето че настъпи прекрасно време.
Просто знай, че скоро ще поотрасне и ще бъде по-ведра и спокойна.
Търпение! И ние минахме по този път!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите