|
Хехе, колко весела темичка...
Хммм... да изровя спомени за каката първо.
На Ади едни от най-странните думи, които до доста късно ги използваше, бяха
вовов - вода
и
мемиш - мече, мечо и всичко мечешко
Баща й пък се казва Юли... и тя му викаше "тате уиии", което изречено на обществено място беше едновременно много комично, но и притеснително все пак.
Мони (2 г.) сега вече бърбори ужасяващо много, като все по-голяма част от думите му се разбират. Той повтаря обаче като папагал всичко и понякога ми е доста трудно да разбера дали влага умисъл в дадена дума или просто я повтаря като звуци.
В момента най-използваните хитове са:
таткоти, бабати, какати, дядоти - вместо кака, баба, татко, дядо... (добре че на мама не лепи "ти" накрая)
Пух - така пък нарича всички мечета, включително и мечката от Зоопарка... най-вероятно поради Мечо Пуховската мания на кака му.
Не можем да го убедим, че попарата и млякото с бисквити или корнфлейкс не е супа... Всичко, което се яде с лъжица според него е супа.
Та Симеон, като един отявлен вечен гладник, се буди сутрин с викове "Искам супааааааа"
Идеално имитира звуци и интонации и тъй като обръщенията ни с Татти са бебешки (т.е. бебе, бебенце, бебелине и т.н.), Мони най-редовно вика баща си или мен с нежно "Бебенцеееее" (май ще трябва да го отучваме от това преди да се е затвърдило като постоянно обръщение към нас).
Използва "сена" и за "седна" и за "стана", та значението на словосъчетанието "Сена стола" може да се разбере само, ако се види дали е на стола и иска да стане или пък иска да седне на него.
И като за последно, че много се разписах - за него водата е само в банята, където се къпе и мие зъби. Това, което се пие не е вода, а сок.
Много е смешен, защото се налага и се кара на свой си език, когато не го разбираме или пък, когато се опитвам да му обясня, че нещо не е еди-какво-си, а е нещо друго.
|
Re: Я да видим [re: mali]
