И аз на 1г.10м реших твърдо че за 2 годишнината на Сашо ще е без биба. Е, без биба сме вече :) Той беше болен по нова година и ние с него си спяхме на дивана в хола, за да не заразява бебето. Когато вече беше почти здрав, една вечер просто не му дадох бибата. Той мрънка, търкаля се, пита ме за нея през 1 минута. Заспиването продължи около 1 час и половина, накрая се предаде и заспа без биба. Сутринта се събуди в 6 и рева за бибата, но аз го гушнах и му обяснявах как е голям като тати, а тати няма биба, затова и Сашо няма биба.
Следобед също с много мъки и носене на ръце и гушкане заспахме без биба.
След 2 дена вече започна вечер да заспива безпроблемно без биба, но следобедното спане стана кошмар. Заспиваше само гушнат, щом реша да го оставя на кревата рев за биберона и пак на ръце. През деня гледа бебето че е с биберон и му го вади от устата и му я крие и му вика че биберона се е загубил :) Вече мина месец и половина от мойто упорство и когато го сложа да спи не се сеща за бибата, но примерно 1 път на ден се сеща да обяви на глас Бибата губи, което ще рече че си е загубил и бибата и вече няма.
Така че спасение има, но е доста дълго и трябва много спокойствие и упоритост.
Сега съм си поставила за цел до 2 месеца да сме без памперс :) ама той ме известява че има нужда от гърне 1 секунда предварително и обикновено докато сваля гащите вече е късно. Но всичко с времето си. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите