|
370. Чувството за собственост и упорство през втората година. Рано през втората година детето започва повече да усеща състоянието на червата си. То по-преднамерено може да се задържа или да се напъва. Ако види изпражненията си - в гърнето, в клозета или на земята, а това може да се случи, когато няма пелена, - то добива лично, собственическо чувство към тях. Детето разбира, че са негови - то ги е произвело и изпитва някаква гордост от това. Ако майка му е жена, която му съчувствува, то може да отиде до съседната стая и да я повика, за да може и тя да се възхити. Рано през втората година то още не е придобило чувството за отвращение и ако има възможност, може да си играе с тях или да лапне малко от тях, както поставя в устата си всичко друго.
Но много бебета, които с готовност са използували гърнето в продължение на няколко месеца, изведнъж се променят между 12-ия и 14-ия месец. Такова бебе сяда покорно, но не се изхожда, докато седи. Веднага щом стане, то се изхожда в ъгъла или в гащичките си. Майката казва: "като че ли всичко е забравило". Струва ми се, че детето не забравя толкова лесно. По-скоро чувството му за собственост към изпражненията е станало по-силно и то просто не желае да ги остави в гърнето, в клозета или на майка си. Освен това на тази възраст то желае да върши всичко само, по свой собствен начин и това се отнася й до ходенето по нужда. То се стиска, поне докато седи на гърнето, защото за него гърнето символизира разделяне с изпражненията.
Ако майка му стане по-настойчива,това засилва убеждението му, че трябва да пази по-упорито своята собственост. Ако тя се ядоса и се опита с клизма или със супозитории да го накара да се изходи или пък ако то види, че изпражненията му пропадат в клозета с пускането на водата, то още по-загрижено може да се стиска следващия път, като че ли се мъчи да спаси част от тялото си.
Не всички бебета, свикнали с гърнето, изкарват такъв "бунтовен" период през втората година. Това по-често се случва с по-настойчивите бебета - особено с момчетата. Много зависи също и от това, дали майката е поощрявала детето при своите усилия или му се е налагала.
чела съм и на други места, но не можах да намеря. добре помня че имаше и съвети как е най-добре да се постъпи.
така или иначе според мен също е погрешен подхода на "насилствено" изхождане, чрез разхлабване и т.н.
|
наистина има в Спок [re: antea]
