Ами въпроса за боледуването според мен, винаги стои на дневен ред. Адаптацията на детето е неизбежен процес. Ние доста боледувахме, но още когато Жорко стана на годинка и два - три месеца забелязах, че с бавачката му е скучно. Тя се грижеше много добре за него, но контакта с деца на неговата възраст е незаменим. Освен това в яслата ги учат да си делят играчките с други деца, научават се да се хранят сами и въобще имат някакъв режим. А в къщи бавачката му угажда цял ден и той командва парада.
Така че съм "за" яслите, макар че при всяко боледуване обмислям сериозно да го спра, но се надявам този период да отмине.