Още като разбрах, че съм бременна с таткото се уговорихме така - ако е момче - той ще измисля имена, а аз ще одобрявам. Ако е момиче, аз ще ги измислям - той ще одобрява.
Само че аз от самото начало си имах чувството, че ще е момче и не можех да си избера име за момиче. Един ден още в 5-ия месец четох една книга, в която имаше детенце, което се казваше Ники. Реших, че всъщност много ми харесва и искам и на моето дете да казвам така. Замислих се от кое име може да е на галено Ники, но друго освен Николай не ми дойде наум.
Изненадата ми беше голяма, когато същата вечер таткото ме попита имам ли нещо против бебето да се казва Николай - на неговия дядо.

Така че при нас си беше 100% съвпадение на желанията и не е имало спорове. Даже, като се обадих от родилния дом да му кажа, че си имаме син, той попита "И как ще го кръстим?", аз му казах, че вече сме му избрали името, а таткото ми каза "Според мен е редно майката да даде име на детето, което е носила 9 месеца и е родила, така че просто го кръсти както искаш". Но аз си харесвах Николай и не съм искала друго.
А за момиче изобщо не бяхме избрали и аз до последно го бъзиках, че ако се роди момиче, ще си остане без име. Голям майтап щеше да е.