Аз пак ще се пробвам да разкажа за раждането (дано не си загубя пак писаното).
Незнам какво съм писала до сега и започвам от начало.

С влизането в 9тия имах 1см разкритие. До 10ти стана см + 1/2. Официалниа терм ми беше на 3ти, но аз си се чувствах супер без болки и само с откачени крака към края. На 10ти имах менструални болки, но те бяха толкова постоянни, че реших, че са лъжливи. На обяд не издържах и използвах хладинката за да преспя в колата (за щастие никой в работата не го е направил на въпрос). След съня болките в корема бяха изчезнали временно, но си останаха в гърба ... и така без особена промяна до полунощ.

В полунощ ми падна тапата - едно жилесто мръсно бяло нещо покрито с кръвчица. За щастие си бях в къщи и го видях, че в работата не обръщам много внимание какво оставям зад гърба си. Събудих таткото и настана едно мислене какво да правим. В крайна сметка решихме да спим пък ако е сериозно ще разберем (или поне всички така казват).

Сутринта имах час при доктора. Наистина беше в 10, а ние сме от 9 на работа, но реших първо при него да ходя. Болката си беше постоянна. На път към клиниката усетих, че болката в гърба ми се променя и започнах да засичам - на 2-3 минути по-силна болка 40 сек. Ами сега - това дали е по-добре от задължителните за болницата контракции на 5 мин с продължителност 1. Пак се успокоих, че отивам при доктора.

Докторът като ме видя ме изпрати директно в болницата с 4 см разкритие.

И тук дойде драмата. С влизането в болницата те настаняват на един стол и се почват въпроси. Но пак бързо мина (времето беше без значение). Качиха ме в отделението за раждане и какво да се окаже - няма свободна стая. Все едно вирус беше минал и всички бяхме зараждали в купом. Персонала беше подивял. Започна се серия от тъпи въпроси при положение, че си носех копие от изследванията от доктора. След това почнаха да смятат коя стая да освободят и се наложи да върнат една двойка. Общо взето това беше кошмарен период - болка, стол, тъпи въпроси и представата как раждам в коридора - отделно и страх от какво предстои и от болничната атмосфера. Като резултат много окапах емоционално.

Стаята си е хубава - легло дето да си го нагласяваш, телевизор ... друг е въпросът, че в началото хич не ми беше до тях. Опитах се да впия нокти и зъби в дръжката на леглото от едната страна ама не стана - на едната ръка ми сложиха система да ми поддържа течностите (никакво пиене и ядене), на другата апарат за кръвното дето автоматично се включва на 15 мин, и два колана през корема за да следят тоновете на бебо. С други думи ме вързаха сериозно и нямаше вече мърдане.

Емоционално много паднах . И след 4 часа като ми казаха, че съм още с 4 см разкритие и си поисках епидорална (все още си мисля, че не толкова заради болката-въпреки, че си я биваше и все още си беше постоянна с пикове- а за да си оправя нервите). След раждането бях много благодарна на упойката защото нямаше да издържа напъните после (мисля). А и сестрата беше много мила да ми я предлага на всеки 5 минути - как да откажеш.

За епидоралната - нямах никакви последствия (дори и главоболие нямах). И наистина можех да си спя по време на силните контракции. А и самото слагане не е проблем.

По някое време дойде сестрата и ми сложи катетър. Може би тогава ми изтекоха и водите. За 6:30 бяха решили да пробваме напъните. А някак изведнъж разкритието се увеличи на 9 см. Аз подозирам и една малка туба дето ми изсипаха в ръката като система (ръката си ме боля над седмица по-късно).

Изпратих таткото да ходи да хапне. През това време дойде сестрата и разтреперана почна да пита къде е. Аз и се чудех тогава какво пък толкова се притеснява, че той ще си изпусне раждането на детето, а то замисъла бил друг. Тъй като персонала е луднал и няма достатачно хора таткото трябва да помага при израждането, а не просто да е зрител. Дали съм се притеснила !? - може би, но не е било за дълго. Получих поздравления колко добре се справям с напъването и остана да чакаме докторът.

Както беше обещал той дойде към 19. Той се скара, че имам разкъсване и какво сме правили. За малко да ни обвинят, че ние с таткото сме тренирали междувременно.

Започна се едно напъване, броене до 10 3пъти на контракция. О, забравих да спомена, че на няколко пъти се тресях от студ. Дори един път ме завиха със загрети одеала. Така и не разбрах защо трябваше да се поддържа арктически студ. А за освежаване ми даваха само лед. Мойто гърло и без другото беше зле от последния ширнал се грип и като почнах да кашлям (било хубаво за напъните) ... и после да се давя на последната 10ка. След над час мъки бебето се виждало през 50стотинки отвор и имало многоооо коса.

Като почнах да се давя се оказа, че съм качила температурата, бебето - пулса. Аз вече се побърквах от нерви, защото нищо не ставаше. А и другата новина беше, че бебето се е изакало в корема и трябва да ходи на специалист за очите. Както се смееше докторът после - каквато майката, такова и бебето

В крайна сметка решиха да ползват вакум. Най-накрая освободиха таткото и извикаха помощ. Дойде една черна и първо ни обиди, че сме малки (едно от онези марморения - хем е малко, хем ми губят времето с него). Докторът и той мърмореше, че ултра саундите не са верни и сме малки и аз нищо не правя.

Започна процедурата с вакуума и като настана едно "напъвай, напъвай..", никой не брои, няма поеми въздух. Два пъти не стана. Таткото казва после как докторът се е държал свежо, но си е личало колко е напрегнат. Направиха ми разрез "от ухо до ухо". На третия път като тръгна. Както докторът после разказваше "И като тръгна да излиза глава, и пак глава и после бебе, бебе ...". На 3 пъти го изкарахме цялото "малко бебче" (4.168кг, 51 см). След като излезе такова облекчение изпитах, че не можех да отворя очи. Таткото не мога да го мисля какво му е било.
Е, накрая си призна лекарския екип, че както съм била само корем, така корема ми бил само бебе

Измъкнаха ми каквото има вътре набързо. И после докторът почна поръчката на конци - лошо да ти стане. И като се отдаде на шеф и кройка 1/2 час ... А аз си гледах мъничето - колкото и снимки да имахме просто нямаше как да предполагам, че изглежда така.

Е, нервите не свършват с това. Дадоха ми я да суче или по-точно да свиква с миризмата. И после чакахме часове за да я изкапят , но това са рисковете да се родиш в ден с 17 други бебета. След около 2 часа стоене сама сестрата дойде и ме учи как да използвам тоалетната. После седнала на стол ме откараха в отделението. Настана едно чакане на бебето, първо хранене ... и това само до 3-4 часа - изпокапахме от умора.

Стана дълго ... и аз трябва да вървя - Весела Коледа и всичко най-най