Страхотна тема. браво на медуза. Много отдавна съм писала в този клуб по въпроса но сега мога само да кажа че няколко дни след раждането вече знаех-всяка помощ отвън ми костваше , притеснения , неудобства и всякакви подобни. Всички бяха отрязани за нула време, и то най-вече с помощта на мъжа ми, защото беше започнало да става страшно. Разбира се не искам да кажа че някой е имал каквито и да е лои намерения, хората идваха в най добрит си чувства. но факта е че обтановката се изнервяше . Даже веднъж след като бях споменала на баба ми че кърмата ми намаляла, тя тругнала обиколила сума билков магазини и влизайки в нас щеше да получи инфаркт от преумора и притеснение. От тогава и съобщаване на такива подробности даже нямаше. Майката може да се справи сама в повечето случай или поне трябва да опита