Между другото, аз понеже не съм в първа младост за първо бебе и имам доста връстнички, които сега ми завиждат за спокойните нощи на памперс. Някои чак ги е яд, че съм се изскубнала от времето ми да гледам бебе и да се мъча като тях. Ама никой не се замисля какво ми е било да се надявам на детенце докато те са се радвали на своите. Доста жени отлагат, отлагат във времето (основно по финансови причини), докато в един момент стане късно или много рисковано. Аз, слава Богу, хванах един от последните влакове.

...И аз ще се радвам да се видим някой ден!

С поздрав,
sisislava

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите