Преди време ти води диалог с един клубар (цитирам по памет):
ти:- Ама защо мълчи тя? Защо се свива в ъгъла и нищо не казва?
той:- Има такива хора, додо, които плачат и се чудят с какво са заслужили това?
ти:-да плача? целия дир ще глътна, ако съм несправедливо обвинена.

Не ти припомням това, за да злобея или да танцувам на гроба на твоeто модераторство. Пиша го за всички тези, които не са минали по "нашия" път и не знаят какво е целия свят (едва ли не) да е настръхнал срещу теб.
Да си видяла след купищата оправдания в скандала около бейб тя да се оправдава? Да си ме видяла мен след моя скандал да се оправдавам? Пишем мнения по същество и когато някой рипне след нас - просто си замълчаваме. Сега и ти вече ще постъпваш така. Защото разбра (по най-гадния възможен начин), че пред приятелите си няма нужда да се обясняваш, а другите - изобщо няма да ти повярват.
Жалкото обаче е, че ние - претърпели такава месомелачка за чувства - преставаме да бъдем себе си виртуално, а и реално нещо хубаво и детско е умряло в нас.
Жалко и за приятелите ни, нали? Тези приятели го отнасят заради нас (както стана с моите, като стана и с Клер сега), но интересното е, че това ги прави по-силни, а? Тези истински приятели, които ни спират когато поемаме пътя към покрива мислейки си, че в тая ситуация “най-добрия начин за самосъхранение е самоубийството” (Ст.Лец). Тези същите приятели, които те изваждат иззад монитора, седят до теб и те прегръщат толкова здраво, че едвам издържат ребрата ти. Тези приятели, които не ти приказват сладникави приказки от рода на “стой спокойна заради децата си”, а ти казват “стой спокойна заради самата себе си”. И всъщност защо “жалко за приятелите ни”? НЕ – едно голямо “УРА ЗА ПРИТЕЛИТЕ НИ”, защото те с удоволствие се впускат в нашите битки (удоволствието не е заради самата битка, а удовлетворение, че правят нещо за теб).
Може би след време ще откриеш, че някои гласували срещу модераторството ти всъщност са гласували за теб, за твоето самосъхранение и за запазването ти като такава личност, каквато беше. (Не че сега не си личност, но си друга – има още една искрица цинизъм в погледа ти, признай си!) Би било добре да им кажеш прозрението си. Аз пропуснах този момент и ми е малко тъжно заради това.
Най-доброто обаче е, че сме станали още по-силни. И вече с пълна доза увереност си казваме “майната им на другите, важната съм аз!”
А най-гадното е, че се връщаме в тоя клуб. Въпреки обидите и ритниците. Идваме за да кажем "баси, въпреки вас, аз съм най-добрата майка на моите деца"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите