Миналата седмица в четвъртък водих дъщеря си в МА. Бях си изтеглила цялото майчинство от картата, защото не знаех къде и колко ще трябва да плащам, а и се надявах, ако ми останат пари да попазаря разни работи, че тя, милата, вече е "ученичка" - ходи на ясла и й трябват разни нови тоалети. Тя е много слънчево и лъчезарно дете и обикновено се закача със всички:-)))
За щастие още първият лекар каза, че нищо й няма и аз щях да полетя, че иначе ни чакаха операции и т.н.
В автобуса обаче се сблъсках отново с манталитета на българина "да не изстине и да не се мине". Ползвам линия 94 - повече млади хора, интелигентни. Еми се закачаше с околните, които така и не ми направиха място да вляза с нея навътре и така си и останах да се возя с нея на ръце на стълбите. Зад мен беше едно хубаво високо, русо, добре облечено момче, който получи безкрайно много усмивки и възклицания от засмейка. Но усмивките на детето не спряха младежа да ми вземе портмонето с всичките пари и лични документи - лична карта, шофъорска книжка, дебитна карта, пропуск за блока, синия формуляр за личен лекар на Еми, купоните за детската кухня..... Много сръчно при това, щото аз обикновено си ровя по чантата дълго, за да го извадя като го знам точно къде е, а на него са му били необходими 2-3 минути за ориентиране, през които все пак е внимавал да не се усетя.
Благата вест ми я донесоха двама боклукчии (не клошари), които ми донесоха портмонето с всички документи. 120-те лв липсваха, разбира се, но хората видели купоните за детската кухня и решили да ми го донесат.
Та така. Не знам как да нарека човека, да ме извиняват хората, който може да обере майка с дете на ръце. Не знам как да възпитавам дъщеря си, когато тя се усмихва на някого, а той й взема хляба от устата. Не знам от кого да се пазя и от кого да я уча да се пази, когато мръсните, презрени и беззъби цигани, от които по принцип се пазим и сме нащрек в тяхно присъствие, излязоха далеч по-човечни и уважиха мен като майка и детето ми.
Просто споделям новия си урок по живеене в България.
|