Не беше помиярска работа. Работех в една катедра в университет като преподавател/researcher. Не съм пътувала всеки ден, а в понеделник и четвъртък. Живеех на квартира (у приятели, които имат празен апартамент), а детето ми беше при баба си в Англия, а след това го гледа съседката ни срещу много прилично заплащане и отлични условия (вкъщи), а вечер я гледаше мъжът ми. Не те съветвам да започващ такава работа, защото пътуването е убийствено. Опитах се да прихождам всеки ден, но ми бе невъзможно. След една седмица се отказах. Бих могла да остана след приключването на договора, но се оказах, защото семейството ми наистина СТРАДА. Сега много се чудя дали да не изчакам още няколко месеца преди да тръгна да си търся работа. Много ме съблазнява мисълта да си погледам детенцето си още малко - в тази възраст са толкова забавни и интересни; може би звучи банално, но наистина човек преоткрива света заедно с тях.
Успех в твоите начинания.
МониТ