Не знам и аз, дали има някаква връзка апетита с яденето?
Моят син примерно е ящно дете, но понякога става изключително злояд. Не мисля, че по някакъв начин е свързано с възрастта.
А и дори и да съм го мислила, синът ми всеки ден ми напомня, че правило няма.
Тамън го похваля, какво добро и ящно дете е, как нямаме никакви проблеми с яденето, че баща му навремето е били изключително злоядо дете, а пък ето вижте Христи не е така.... И на другият ден -всичко е наопаки.
Вече три дни не хапва нормална храна, т.е. манджа, супа, готвено.
Като зацикли и иска само филия с пастет, нищо, ама нищо друго не иска да хапне. Държи на своето и това е.
Понякога и аз не зная как да постъпя. Дали това е временна прищявка, дали е инат, дали все пък да му угодя -само и само да хапне, дали да изисквам от него да яде това, което и ние ядем- нали се социализира, а понякога се стряскам -ами ако се разболява, защото намаленият апетит е признак за задаващо се заболяване, временно неразположение и... ох, какво ли не ми минава през главата.
А иначе още (3г. и 9м ще навърши на 25.) си седи на столчето - ей толкова съм доволна от това столче.