за плащането е така...

първата ни бавачка беше на около 20 и бях адски доволна от нея, но след половин година намери работа по специалността за повече пари и нямаше как да я задържа, после все с нея сравнявах...
втората беше учителка на децата от градината - на 42, гледаше ги по 3-4 часа вечер - двамата, за 200 лева, което и за мен и за нея бяха много пари, но и аз бях навита да плащам добре, за да съм сигурна, че жената ще си пази мястото - е, да, ама след около година и нещо тя някак свикна с парите и взе да си съкращава времето, да си посвършва и своя друга работа и върхът беше, че я навих да пътува за моя сметка с тях на море за една седмица - плащам й пътя и квартирата, плащам си й заплатата с 50 процента увеличение и отделно пари за храна и харчлък - дадох 300 кинта и тя ги опукала всичките!!!!!! е, за мене това са много пари и съм далеч от мисълта, че като идеш на море, трябва да ядеш на плаващи ресторанти, да се возиш денонощно на увеселителни влакчета, като си изядеш сладоледа, да си купуваш веднага пуканки и т.н. и т.н - морето за мен е място, на което се храниш и пазаруваш по същия начин като в София, че даже и по-скромно заради цените, но хубаво си опичаш задника и плуваш колкото ти душа иска...... направо се озъбих, като ми каза, че се връщат без грош!
та така се разсъхна нашата дружба.... не съм се карала с нея, нито нищо, просто обясних, че нямам повече пари и ще я викна, когато имам - туй то.... дребни, дребни недоволства и в един момент прелива чашата, но всъщност можеш да си спестиш едно побесняване, ако реагираш овреме със смяна на човека или с неговото превъзпитание -второто го слагам в графата "пожелателно, но невъзможно"

оттогаване съм търсила, свидят ми се парите, но бих търсила отново младо момиче.......