Моите колеги ме изненадаха много приятно и ми направиха baby shower. Наистина изненедата беше голяма - Шефа насрочи оперативка и като такава в петък значеше мъмрене и беше подчертал да няма закъснения. И аз почнах да събирам колегите (не, че сме много) защото имах много работа и не ми се губеше време. И тъкмо събера 2ма и те се разпръснат ... Шефа отиде и запали лампата в стаята за срещи и я изгаси и затвори вратата. И аз вече съвсем бях в шах. В крайна сметка си казах, че като добре възпитан кадър от изтока аз ще съм на време пък другите да правят каквото искат (с малко яд естествено). Влизам в залата, паля лампата, тръгвам към крайните места и ... гледам розова торта. И се обръщам да кажа, че някой си е оставил тортата и се чува едно Изненада. И аз с мойто бременно замрежено съзнание питам "Кой има рожден ден" Като се осъзнах бях почти облята в сълзи.
Иначе празнуването беше скромно (торта и сладолед). Дойдоха хора от другите отдели. Не мога да изразя колко ме трогнаха.

И така събота и неделя се наблегна на пазар. Вече си имаме количка с кошница за колата (тук няма да ни дадат бебето без нея), кревата е поръчан, матрак и някои дреболии. Гледам да взимаме неща от първа необходимост, въпреки протестите на съпруга ми.

Почна бебка да ми тежи и при по-продължително ходене или стоене ме преболява ниско долу. Дано остискаме поне още 2 седмици да ми дойде подкреплението във вид майка ми.

Иначе работата край няма ... ще видим как и кога ще излизаме да почиваме.

Леко раждане ви желая! И не ни оставяйте сами тук...