|
Предполагам, че повечето от вас не са били очаровани от състоянието на българските родилни домове. Аз лично бях шокирана колко много неща са останали същите от времето, когато съм се раждала аз. Или са се променили по-несъществените, а в някои области има и регрес.
Не знам кой може да промени положението. Но аз лично бих се опитала да направя нещо, за да може един ден дъщеричката ми да ражда при по-човешки условия.
Това, което ми хрумва засега, е да съберем разказите от първа ръка на всички майки, които са раждали през тази година в България, и да изготвим нещо като доклад, който да се разпрати до министерството на здравеопазването, медиите и международни организации в защита на децата и майките. Мислех да го предлагам като дейност на бъдещата ни организация, но какво пречи да започнем отсега?
Затова молбата ми е да опишете раждането на детето си, като опишете подробно как са се отнесли с вас в родилния дом – и доброто, и лошото. Моля ви, бъдете подробни. Знам, че великото събитие на раждането затъмнява всичко, но мисля, че и дребните неща са важни, като се натрупат. Колко от вас са имали усложнения? На колко е било подробно обяснено какво е състоянието им и какъв курс на действие може да се предприеме? Колко лекари изчакват жените да получат необходимите 10 сантиметра разкритие, за да могат да родят без големи разкъсвания? На колко са правени ненужни епизиотомии, за да могат лекарите да свършат по-бързо, без да ги е грижа колко е трудно възстановяването? На колко са искани пари? Към колко лекари и акушерки са се държали грубо по време на раждането (аз лично чух реплика от рода на “стига стиска гъза ма”)? На колко дечицата им са получили вътрешноболнична инфекция? На колко децата им са били захранени с изкуствено мляко, защото някой от лекарите е разпространител (в Шейново няколко майки, чиито деца бяха на системи, предложихме да кърмим чужди дечица, вместо да си хвърляме кърмата в мивката. Беше ни отказано. И нищо чудно – на всички врати в педиатричното отделение се мъдреше мечето на Фризолак). Колко не са получавали достатъчно информация за затвореното в интензивно отделение бебче? Колко са получили погрешна информация? Колко са развили следродова инфекция и колко са били изписани на антибиотици, без да им се назначи контролен преглед?
Това са само част от въпросите, които ми хрумват. Предполагам, че вашият опит ви навежда и на други въпроси. Ако смятате, че начинанието е смислено, дайте да действаме. Все пак като сме повече, има повече шанс.
|
До раждалите през 2003 в БГ
