Верно е, че съм изперкала
Обаче знаеш ли,това писмо се каня да го напиша от как Денис беше съвсем малко бебе, на месеци някакви и все отлагах. Наистина ме беше страх да се нагърбя, защото мислех, че няма да успея да пресъздам емвоциите си. Не знам доколко съм успяла, но със сигурност ако не беше особеното ми състояние, по-сълзливо от обикновенно, нямаше да седна да го напиша и сега. А намерението ми да пиша писмо щеше да си остане в сферата на простите намерения.
Така, че не знам....може и наистина да е провокирано от този страх, или ако щеш чувство за вина. Но и идеята си я имаше отдавна, състоянието ми в момента просто и даде тласък да се реализира. Та нещата при всички случаи са свързани. Но не се бях замисляла, докато не те прочетох

А за летящият живот - понякога е прекалено бързащ и е трудно да го стигнем или поне пълноценно да се порадваме на мига Аз напоследък все се задъхвам - и в буквалния и в преносния смисъл

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.