Честит Рожден Ден на прекрасния ни клуб!
Щастлива съм, че съществува, че в него има толкова прекрасни мами и и бебета.
Радвам се, че броят на бебешоците и майките (бъдещи и настоящи) в него непрекъснато се увеличава.
Аз съм тук от малко повече от година... година и 2 месеца. Синът ми беше на 6 м., когато съвсем случайно влезнах тук и останах очарована от атмосферата, от желанието за взаимопомощ, от подкрепата, съветите и успокоенията, които получаваха всички мами, които имаха нужда от това.
Ясно е, че като във всяко нормално семейство не може всичко да е само цветя и рози и да цари пълен мир и разбирателство - тук има вплетени толкова различни личности, съдби, чувства, емоции... важното е, обаче, че всичко отминава и клубът осъществява предназначението си - да помага, напътства и подкрепя всички бъдещи и настоящи мами.
Горда съм с това, което направихме за последната една година.
Благодарна съм, че тук има толкова жени и майки готови да помогнат с каквото им е по силите.
Мисля, че стихотворението, което написа Хапка за нашия клуб съдържа всичко, което се изписа до тук.
Събрали сме се.
На ъгъла на “Кърниградска” и “Шанз Елизе”.
Някои пият вино, други мляко с кафе.
Колко е малък света!
Говорим си за памперси в три през нощта,
в един на обяд и изобщо
по всяко време на денонощието.
Бедни, богати,
продавачки, адвокати,
прями, деликатни,
спокойни, дебелички, стройни,
апатични, мелодраматични,
русокоси като слънцето,
тъмнокоси като нощта,
недоспали,
стотици Деси, Даниели, Емилии.
С фамилии Смит, Петрова или просто Хосе.
С петна от мляко по рамената,
с боси крака пресичаме кухни,
в България, Щатите и почти на Юпитер
стъпвайки върху гумени патета,
с уморени ръце.
Едното око гримирано,
разбира се от разсеяност,
Ах, тези деца, превърнаха ни в комедия!
Съдрани дънки
“докато простирах пране на въжето”,
“не лапай ролките!”,
“не се смей на чичо ти на шкембето!”
Спорим, обсъждаме, сърдим се
и ние бетер първокласници,
или пък се съюзяваме срещу съдбата,
тази парясница!
Днес сърдити до кръв, утре на едно мнение,
в мир и война, сред прошки и прегрешения,
въпреки всичко заедно…
Надявам се клубът да продължи дълго съществуването си, да се радваме на безброй нови майки и сладки бебоци, да се поддържаме и да си помагаме.
Let it be!
|