Аз съм точно на 35 години, майка съм на две момчета.
Честно да си кажа, ама изобщо не ми е идвало на ум да мисля за след 25 години какво ще бъде.
Ама сега се размислих нещо, че то както върви времето, ей на, сега да се обърнеш и времето отлетяло, а бяхме и на по 20.
Определено смятам след толкова години да живея на някой топъл гръцки остров и да си грея старините, не мисля, че бих полетяла там с каквото беше, нито ме вълнуват междупланетните полети и станции. Стигат ми библиотеката, една малка къщичка, и две, три кучета. Децата, ами предполага се, поне така го гласим де, да получат образование и да правят кариери. Няма що да ми стискат ръката, нито пък искам да ги държа вързани за полата си, те ще имат своите възгледи за света, в които определено аз няма да имам място. Свободата, Санчо....
Достатъчно е когато искат да идват при мама, а аз винаги ще пазя стъклените топчета и плюшените мечета.
Боже, предполагам, че ще съм една стара дама, с пенсне, ще се разхождам по алеите и ще водя доброто си старо куче, може и да потропвам с бастунче даже....ама ги и надрънках....
Та по темата - колко ще ли ми е драго да чуя гласовете им "хей, мамо, ние пак сме тук...".
Брей , какво се размечтах и аз, я да спирам да подсмърчам, че взех да оливам и клавиатурата даже....

От счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.