Аз родих дъщеря си на 31 г, тя преди месец стана на 1 годинка. В никакъв случай не се чуствам стара майка. Повечето от приятелките ми на моя възраст (или малко по-големи или по-малки) още нямат деца, така че аз го приемам напълно в реда на нещата. Мислим да си имаме поне още едно детенце, ако всичко е наред!
За себе си знам че това за мен беше идеалния момент да родя. Защото все пак е важна не само възрастта, но и човека до теб с когото създаваш това дете, а аз се запознах преди 5 години със съпруга ми. Може би щях да родя по-рано ако го бях срещнала по-рано и се бяхме почуствали готови да създадем семейство. Но това са само предположения на които няма отговор.

Ако човек е уверен че иска да създаде семейство, възрастта няма значение, според мен важно е желанието и способността да поемеш отговорност за детето, да го обичаш и да бъдеш до него когато има нужда, а това може да е на 18, на 30, на 40 и отгоре години.

От всичките мами с които се запознах в предродилния курс само една беше на 22, останалите бяхме на възраст между 30 и 40. Не твърдя че това е някаква статистическа извадка за населението на Англия, но просто показва че е напълно нормално в тази възраст да родиш първото си дете.

Колкото до това как изглеждаш, познавам жени родили по 2-3 деца след 30 годишна възраст които на 40-50+ години изглеждат все още фантастично, а и други които са по-млади и хич не изглеждат добре. Това си е просто въпрос на гени, на начин на живот и може би изобщо няма връзка с това дали имаш деца и кога си ги раждала. Ако една жена изпадне в следродилна депресия, зареже външния си вид и се отдаде на черни мисли, това може да й се случи както на 20 така и на 40 години.

А иначе да сме живи и здрави през 2030, не бих имала нищо против да го пробвам и аз този междупланетен асансьор. . Освен то ва си мисля че децата винаги имат нужда от подкрепата на родителите си, но просто тази подкрепа се изразява по различен начин. Ето аз например от 12 години живея отделно от родителите си и в друга страна, бих могла да твърдя че съм напълно самостоятелна (е то няма начин просто), но пак имам нужда от тях, и от тяхната подкрепа. И това че примерно остаряват няма значение за мен, те пак са винаги готови да помогнат и да ме подкрепят. Затова съм сигурна че и ти винаги ще бъдеш опора за дъщеря ти независимо от възрастта - и твойта и нейната. Просто факта че я обичаш е достатъчен, а това не се променя със възрастта. Никой не знае колко дълго му е отредено да живее, така че това на колко години си родила е просто относително, така че недей да се отдаваш на песимизъм заради разликата във възрастта, радвай се на всеки момент с дъщеричката ти, това е най-важното за нея и за теб.