При мен ситуацията е различна - родих първото си дете на 20, второто на 25, но майка ми ме е родила сравнително късно, на 34... имам и брат, който е с цели 14 години по-голям от мен и мога да ти разкажа как аз приемах и как сега чувствам нещата.
Навремето, когато бях дете, много се притеснявах и чувствах неудобно, защото майка ми беше доста по-възрастна от майките на всички мои приятели. Баща ми е още по-възрастен и направо умирах от срам, когато съучениците ми казваха "Виж, дядо ти идва да те вземе"
Но... нещата, разбира се, се промениха много. Аз пораснах, започнах да приемам по друг начин нещата. Постепенно разликата в годините на моите родители и родителите на приятелите ми вече не правеше такова впечатление. Сега, мога смело да твърдя, че майка ми изглежда много много по-добре - по-поддържана, по-жизнена, по-борбена от останалите, с които я сравнявах навремето. Така че всичко е въпрос на дух, поддържане и въпрос на това как се чувстваш, а не всъщност на колко си. Аз обожавам майка ми и няма значение дали е на 45 или на 60 в момента - тя е моята майчица и аз я обичам безумно много. Тя е била до мен винаги, когато съм имала нужда от нея, подкрепяла ме е, давала ми е сили, радвала се е и е плакала с мен. За мен това е важното.
Жива и здрава да ти е дъщеричката! Просто бъдете щастливи заедно, бъди до нея винаги, обичай я и я подкрепяй. Годините... те просто нямат значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите