Ами за пясъка ми се вижда мъничка - 30-ти август ще направи 11 месеца. А и в пясъка няма други толкова малки бандитки и всички майки ме гледат с укор в очите;) Но това не значи че не се овъргалва като прасенце. А за другите неща - когато стигнем до стадия да няма къде да стъпя по пода и побеснявам. Но си права, че търпение му е майката;) И категорично не искам апатично и заспало дете. Напротив, адски се кефя, че е толкова любознателна.
Гледам я как се занимава с онези игри с пъхането на предмети с различна форма, или с нанизването на кръгчетата на пръчка и си мисля, че всъщност диването има акъл на поне с 3-4 месеца по-голямо. И съм една гордааа. (е, нали си ми е гардже, може яко да се заблуждавам) Но когато стъпя на поредното разлято нещо, или вземе да ми пищи, почвам да се питам дали не бъркам, дали не й разрешавам прекалено много. Изобщо давам си сметка колко е лесно да отгледаш дете, да му задоволиш потребностите и колко е трудно да го възпиташ.