да не се стряскаш много. Както вече ти казах - на децата им харесва а ние родителите сме тези които само мислят за лошите неща и се панират.
Просто трябва в даден момент да се доверим на други хора да се грижат за тях и без излишни нерви защото нали трябва да си ги пазим. Ама и аз както казвам това така тази сутрин ми беше толкова криво като тръгнах от яслата и Анна плачеше. Откакто сме се върнали (във понеделник) от 2.5 седмици почивка в БГ, тя се е залепила за мен и все плаче като излеза от стаята - дори и с баща си не иска да остава сама. Но хубавото е че обикновено плаченето трае 5-10 секунди и спира. Но вчера баща й, който обикновено я води на ясла, каза че чакал пред яслата и цели 5 минути е плакала истерично. Много гадно ми стана - днес така се случи че двамата я заведохме заедно и пак плака, но само за около 20 секунди, ние стояхме под прозореца и слушахме После като им се обадих казаха че всичко й е минало много бързо.
Но просто няма начин, аз всеки път гледам да й кажа довиждане - и след това дори и да плаче не се мотая наоколо защото тя така си мисли че ще остана и после е още по-разстроена. Гледачките казват че сигурно сега е така защото е свикнала с нас по време на почивката и ще й отнеме няколко дни да свикне пак...
Ние докато бяхме в БГ я оставихме за няколко дни при мойте родители и отидохме на море - чуствала се е отлично (дори ми се видя пораснала като се върнахме) само 1вия ден била казвла със жално гласче мама - мама - добре че не ми го казаха това по телефона защото сигурно щяхме да се върнем още на първия ден обратно в София.............