При нас продължава да съществува манталитета:"Защо трябва да ни е лесно като може да ни е много трудно". Сякаш че ако не изживееш някаква погубваща болка няма да си преживял истински момента.
Мен ме домързя да пиша в предния постинг много, но аз определено гласувам с 2 ръце за упойката. Значи анестезиолога,който ми прави упойката на мен беше около 55 годишен и се разхождаше в предродилна зала,и в един момент дойде и ме заговори. В тоя момент контракциите ми бяха все още не чак толкова болезнени, но той ме попита имам ли представа за тая упойка и други подобни. Беше събота, той беше дежурен и вероятно липсата на работа и скуката го доведоха при мен. Държа да подчертая, че той нито веднъж не намекна за пари на ръка. След поставянето на упойката той не мръдна от леглото ми. Но при мен се наложи в крайна сметка секцио/ не заради упойката, а эащото беба си беше завъртяла неподходящо главичката/. По време на операцията даже се шегуваше пък и когато се наложи по-сериозна намеса, щото тя хич не искаше да излиза той се включи и като акушер.
Аз определено бях най-доволна от него в този ден.
Знам от познати, че когато си правиш уговорка с лекар той поема и ангажимент за анестезиолог.