Аз не бях сигурна дали искам или не епидурална преди да родя. Оставила си бях възможността в краен случай да я ползвам. И тъй като имах дълго раждане и се наложи накрая индуциране защото разкритието спря - за мен епидуралната се оказа дар божи.
Важното е според мен да имаш добър екип (акушерки и лекари) които да те посъветват кои са най-подходящите за теб методи на обезболяване. А и ако предварително решиш че 100% искаш епидурална, остави си все пак някаква възможност за размисъл. Може да имаш късмет, да родиш бързо и не толкова болезнено и в такъв случай няма да има смисъл от нея.

Да добавя към това което каза clover. За бързо и по-безболезнено поставяне зависи от анестезиолога а и зависи в коя фаза на раждането си. При мен беше малко гадно защото контракциите ми бяха станали доста начесто и болезнени и седенето свита ми беше доста мъчително а и се наложи да спираме на всяка минутка за да премине контракцията. Но не болеше - първо ти слагат местна упойка и чак след това бодват за да сложат катетерчето за епидуралната.
Колкото до това колко си мобилна - зависи от дозата а и от политиката на болницата. Където аз раждах по принцип не правят т.нар. 'мобилни' епидурални, защото дори и при тях има опасност родилката да се подведе че може да си ходи и да вземе да падне и да си счупи нещо ако я изпуснат за момент от поглед. Но в интерес на истината тъй като на мен ми сложиха само 2.5 дози, аз можех да си мърдам краката и да заставам в различни пози, така че не ми се наложи да раждам легнала по гръб. И без това сигурно ще си цялата препасана с разни монитори и няма да можеш да ходиш из стаята (аз му ударих достатъчно ходене в 12-те часа предшестващи слагането на епидуралната) така че не мисля че това е най-важното.
Епидуралната НЕ вреди на бебето, тя е една от упойките които не оказват никакво действие върху плода. Въпроса дали забавя раждането е спорен - аз си усещах контракциите и напъвах когато трябваше, но при мен просто главата на бебка беше много високо. Дали заради това или заради епидуралната се наложи вакуум накрая - никога няма да разбера а и защо ми е? Важното е че сега се радвам на резултата и тези събития от преди 10 месеца отдавна са изгубили болезнения си оттенък. Щом още след раждането казах на мъжа ми че не бих имала против още едно (но не веднага!!) значи не е толкова зле.
И накрая (преди да стана съвсем досадна) да добавя че нямах никакъв страничен ефект - нито главоболие, нито болки в мястото на боцването нищо. Единственото гадно нещо беше че ми бяха сложили катетер за пишкането, но преди това пробваха дали няма да мога да мина без него. Е оказа се че не става. Но това ти е най-малкия проблем, просто още едно нещо което е прикрепено към теб освен системите и мониторите