Като почне раждането и постьпиш в болница, лекарите преценяват как вьрви. В повечето случаи има нормална родилна дейност и хапчета не са нужни. Можеш да си помогнеш сама, като се движиш. Ако не са ти изтекли водите, движението е много полезно.
При второто ми раждане бях ходила на преглед предния ден. Лекарката каза, че имам 2 см разкритие и че в резултат на прегледа ще падне запушалката и по всичко личи, че сме на финала. На другата сутрин наистина изпадна запушалката се появиха контракции. Сигурно сьм най-голямата идиотка, ама аз се втурнах да завивам сарми, понеже имах буркан листа отворен, а си помислих, че ще се развалят докато ме изпишат... Та до последно готвих, а нетьрпеливата кака прегрьщаше корема ми и обясняваше, че така е гушкала котката и котката родила лесно, "Мамо, дай да те гушкам и ти да родиш лесно".
После се обадих на лекарката и трьгнахме пеша за родилното. От време на време спирахме за контракция. Лекарката ми разказваше, как водила едно раждане в частна клиника, с присъствие на бащата. Анестезиолога няколко пъти предлагал упойка, но жената отказвала. При всяка контракция обаче таткото я целувал, масажирал й гьрба и приказвал нежности... По едно време анестезиолога се позасмял "Абе тия са си донесли любовна упойка"
Та и аз, вървейки, си исках "упойка" от таткото. Ходенето помогна, при постьпване имах разкритие 5 см, ей така като на майтап, до този момент нямах сериозни болки (след като сьм мислила за лозовите листа )
Движението помага, а също и гушкането. Не само котката, и аз родих лесно.
И като см се разбьбрила, да доразкажа - лежа си аз в предродилното и изведньж- глас: "Яяя, на Мими майка й!" Отварям око и виждам майката на нейна сьученичка... Оказва се, че вече няколко месеца целия клас чакал да се роди бебето, защото моята дьщеря на всички надула главите с призказки за това, как ще си има братче...
По повод движението - разказваха ми за един случай, в който почва раждане и таткото ще вози бьдещата мама в родилното. Таткото обаче по-паниран от мамата. Кой знае защо решават, че трябва тя да лежи. Викат брат й на помощ и я носят по стьлбите, легнала в одеало. Стигайки до колата, не успяват да отключат и оставят одеалото с родилката на земята. При което тя се ядосала и се развикала "Какво правите с мен, бре, аз не сьм умряла още!" и скочила да ходи сама...
Искам да кажа - подобна практика е не само смешна, но и вредна. За родилката е по-добре да се движи. Ако са изтекли водите без да има контракции е нужно да не се ходи много, докато не се установи от лекар дали главата на бебето е наместена добре. Ако главата е предлежаща част и е добре ангажирана (няма опасност да изпадне рьчичка или пьпна врьв) и с изтекли води може да се ходи.
Обобщавам:
Пьрво хапче за раждане - движение
Второ хапче за раждане (и успокояване) - гушкане и тн. "любовна упойка"
Трето хапче за раждане - ясна и спокойна мисьл