Историята е съвсем прясна и много офф-топик. Тая сутрин сънувам как с Ния се разхождаме из един хотел и някаква жена идва да ме кани на разговор за екологията с царя. И аз повеждам детето и влизаме в една стая, където на единични чинчета са седнали всичките министри, а царя седнал пред една зелена дъска с лице към министрите и ме чака. Поведох аз детето напред и го представям на министрите и започвам да им говоря, че имам проблем. А Милен Велчев ми казва, че веднага щял да оправи финансовата страна. Но аз не за това - обръщам се, качвам малчо на едно чинче и им обяснявам, че искам това дете да живее нормално, в истинска държава, да не ни се подиграват с 15лв детски и 40лв такса за детски градини и ей такива едни. А министрите в един момент взеха да скучаят и се обръщат един към друг с гръб към мен. Брех, като се ядосах!Бутам го царя по рамото и започвам да му се карам, че нямат никакво уважение към гражданите и такива едни. И като тръгнах между тия министри и като взех да им се карам и да им обяснявам неволите на родителството... Направих ги на две стотинки, така ги насметох, че чак насън ми стана неудобно...
Събудих се с чуството на изпълнен дълг

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!