Ако някой ме беше попитал за ТОРАКС през 1996-та година, щях да кажа, че от тях по-добри няма и че това за мен е мечтания облик на българската лекарска помощ.

Случаят:
В 5 часа сутринта започнах юнашки да драйфам средно на 30 минути. Реших, че е поредното хранително отравяне (от дете патя от това - карма някаква!), обаче вместо да ми поолекне, нещата взеха да се влошават. Към 12ч. майка ми (стоматолог) реши, че със собствени сили няма да се справим и викна лекарка от близката поликлиника. След около час (поликлиниката е на 7 минути пеша) се появи жена с вид на продавачка в месарски магазин. Поне ако се съди по чистотата на престилката и външния й вид. Дойде с ръце в джобовете, без лекарска чанта, дори без стетоскоп. Погледна ме от безопасно разстояние и отсече - нищо страшно! Чайче с лимон и до довечера си ОК! И си отиде.
Аз само придумата лимон хукнах да гушна тоалетната чиния, понеже подозирах, че именно лимона, който изядох с кората предишната вечер, е причина за състоянието ми.

В пет следобяд вече не можех да стана от лелото, кръвното ми беше 50/80 и нямах и два удара на сърцето си в ритъм. Майка ми се прибра скоропостижно то работа и като ме видя, направо се паникьоса. Звънна на своя позната, медицински управителна въпросната клиника тогава. 20 минути по-късно в къщи се появи д-р Перчев, кадиолог. (няма как да го забравя!). Изключително спретнат мъж около 40-те, с безупречен костюм и огромна чанта-куфар. Ще Няма да съм честна, ако не отбележа, че беше красив мъж. (но в момента определено не ми беше до това!) Извади престилка и маска, облече се, преслуша ме, измери пулс, кръвно, и т.н. Изписа рецепта, би ми някаква инжекция и ми остави таблетки от лекарствата по рецептата за два приема - да има, докато ги купим. После отказа да вземе пари, понеже майа ми е колега, а и той нищо не бил направил. Диагнозата беше африкански грип някакъв, развихрил се в момента. Отбеляза, че е трябвало много по-рано да вземем мерки, понеже най-опасното било, че удрял кофти в сърцето. Слава богу, размина ми се! Наистина час след това бях драстично по-добре, а след три дни на крака с 5 килограма по-малко.


ОБАЧЕ!

Година след това се оказа, че колежка е болна от вирусен хепатит, а с нея се бяхме разцелували предишния ден юнашки. И аз се наплаших и бегом на изследвания в Торакс. Обаснявам ситуацията на някаква докторка, която ме праща в лабораторията за кръв. Плащам си 50 лв., точат ми две епруветки и на след два дни ми казват, че всичко е наред и ми няма нищо. Аз вече успокоена се прибирам вкъщи и казвам на майка ми постфактум. Тя пак пред припадък ми обясни, че хепатит се открива не по-рано от 20 дни след заразяването. Преди това няма как да се хване. И това изследване било за австралийски антиген освен това, а не за хепатит. Е, размина ми се и това, но 20 дни все се гледах в огледалото в очакване да пожълтея.

Година-две по-късно близък приятел отиде там с оплаквания от много силни болки в стомашната област. Понеже ходи системно на фитнес, му казали, че е херния от пресилване! После го оперираха по спешност в Пирогов от спукана язва...

Пак в този период друг приятел отиде там на лекар заради внезапно появил се и бързо разрастващ се обрив (беше събота и къде да търси други доктори ...) Каза ли му, че е някаква екзема и му дали мазило някакво. За купчина пари. ПО-късно той прави алергичен шок, предвестник на който бил въпросния обрив. И пак е имал късмет, щото сега е жив и здрав.

Та като погледнем статистиката ... По-добре някъде другаде. Шефът на ТОРАКС д-р Сава Бояджиев е много интересен мъж тип "балканджия" (познавам го лично), но въпреки че е 3-то поколение лекар от доста изявена такава фамилия, явно повече го гони печалбарството, отколкото верността към ХИпократовата клетва.

Уви, това е доста разпространено явление в тази гилдия, особено в последно време ...

Пътят към ада е постлан с добри намерения